Киста на зъб: симптоми и лечение

Зъбната киста е доброкачествено образувание, което се развива в резултат на патологичен процес в костта или меките тъкани около зъба. Представлява патологична кухина с плътни стени, изпълнена с течно съдържание с гелообразна консистенция.

Макар и да не е злокачествена, кистата може да нараства постепенно и да доведе до сериозни усложнения, ако не бъде диагностицирана и лекувана навреме. Най-често тя се формира в резултат на нелекувана инфекция, хронично възпаление или травма.

Ранната диагностика и адекватното лечение са ключови за предотвратяване на последици като увреждане на зъбите, разместване на зъбния ред, загуба на костна тъкан или развитие на абсцеси.

Източник на изображение: freepik.com

Видове кисти на зъб и техните характеристики

Съществуват няколко основни вида кистозни образувания, всяко от които има своите клинични особености.

Радикуларна киста

Радикуларната киста, наричана още “периапикална” е най-често срещаният тип зъбна киста. Образува се в областта около корена на зъба, като най-често възниква вследствие на нелекуван пулпит или смърт на нерва. 

При това състояние инфекцията преминава през зъбната пулпа и достига до околните тъкани, като предизвиква хронично възпаление.

В началните си стадии кистата се развива безсимптомно. С напредването ѝ обаче може да причини видимо подуване, разместване на съседни зъби, болка при натиск, нарушена захапка и дори резорбция на костта.

Фоликуларна киста

Фоликуларната киста на зъба е свързана с нарушения в развитието на зъбите и се среща основно при по-млади пациенти. За разлика от радикуларната, тя не е следствие от инфекция, а се образува около короната на не пробил венеца зъб – най-често мъдрец или кучешки зъб.

Развива се сравнително бързо и може да възпрепятства нормалния пробив на зъба. При по-големи размери, кистата упражнява натиск върху съседните структури, което води до деформация на челюстната кост, разместване на зъбите и трудности при пробиване на мъдреците или кучешките зъби.

Резидуална киста

Това е форма на радикуларна киста, която остава в челюстната кост след изваждане на зъб, при който не е извършено пълно отстраняване на кистозното образувание. 

Нарича се още „остатъчна“, тъй като се развива в зоната на липсващ зъб, независимо че първопричината е вече отстранена.

Обикновено се установява случайно при рентгеново изследване, тъй като протича без симптоми. В редки случаи може да достигне големи размери и да предизвика подуване, болка при натиск, деформация на костта и изместване на съседни зъби.

Парадонтална киста

Пародонталната киста се среща сравнително рядко. Тя обикновено се образува в резултат на хронично възпаление около зъб, който е бил лекуван неправилно и е податлив на възпалителни процеси и инфекции.

Какво предизвиква образуването на киста на зъб?

Стоматолозите идентифицират две основни причини за формирането на зъбни кисти: бактериални инфекции и травми.

Бактериални инфекции

Най-честата причина за поява на кистозни образувания е проникването на инфекция в кореновия канал на зъба. Това се случва при нелекуван кариес, усложнен пулпит и най-често при неуспешно и недостатъчно лечение (обработка и запълване) на кореновия канал на зъба.

Когато инфекцията достигне периапикалните тъкани, тя може да предизвика хроничен възпалителен процес, в резултат на който се образува кистозно кухо пространство, изпълнено с течност.

Травми

Физически наранявания в областта на челюстта или зъбите като удар, пукнатина, фрактура или силен натиск върху зъбите могат да доведат до некроза на зъбната пулпа. Ако състоянието остане незабелязано или нелекувано, това създава условия за развитие на зъбна киста.

Освен гореизброените причини, други предразполагащи към развитието на кисти фактори са неправилен растеж и ретинирани зъби, възпаления на венците и пародонтални заболявания.

Неуспешното ендодонтско лечение също може да бъде причина за образуване на зъбна киста. В случаите, когато инфекцията не е напълно елиминирана по време на кореновото лечение или каналите не са запълнени коректно, бактериалната активност продължава. Това води до възпаление в периапикалната зона и създава условия за развитие на кистозно образувание.

Източник на изображение: freepik.com

Често срещани симптоми

В началния си стадий, кистата на зъба е напълно безсимптомна, което може да затрудни ранното диагностициране без рентгенова снимка.

Но с течение на времето и с увеличаване размера на образованието се наблюдават някой от следните симптоми:

• Болка: Тя може да бъде постоянна или периодична и обикновено се усеща най-силно в областта около засегнатия зъб.
• Подуване на венеца: Когато кистата увеличава размера си оказва натиск върху околните тъкани, което може да доведе до подуване в областта на челюстта или около венеца.
• Разклащане на зъбите: Обикновено този симптом се усеща най-вече при дъвчене или миене на зъбите.
• Зачервяване и чувствителност на венците: Кистата на зъба може да причини рецесия на венците или възпаление, което може да доведе до кървене на венците.

При по-сериозни случаи могат да се наблюдават и общи симптоми като повишена температура, подуване на лимфни възли, отпадналост и други.

Диагностициране на киста на зъб: методи и процедури

Откриването на зъбна киста изисква комбинация от образна диагностика и клинична оценка. Целта е да се установи нейното точно местоположение, размер и потенциално въздействие върху околните структури.

Основният метод за диагностика на кистозни образувания е панорамната рентгенова снимка (ортопантомография), която позволява точно и прецизно да се определи формата, размера и местоположението на кистата на зъба.

При по-сложни случаи или при съмнения за големи кисти, се използва компютърна томография (КТ), която осигурява по-подробна пространствена информация.

Що се отнася до клиничната оценка, тя включва клиничен дентален преглед, чрез който денталните лекари могат да определят дали в устата на пациента наистина се развива зъбна киста, след което на база образните изследвания да поставят точна диагноза и да предприемат подходящите стъпки на лечение.

Какво може да се очаква при посещение на зъболекар при подозрение за киста?

Посещението в дентална клиника или стоматологичен кабинет обикновено започва със снемане на анамнеза. В непринуден разговор денталния лекар получава информация за симптомите, предишни стоматологични интервенции, минали заболявания на пациента.

След като снеме анамнезата, стоматологът извършва детайлен стоматологичен преглед и назначава образно рентгеново изследване, въз основа на което поставя диагноза и заедно с пациента обсъждат възможностите на лечение.

Терапевтични подходи и процедури за лечение

Изборът на лечение зависи до голяма степен от вида, размера и локализацията на кистата на зъба.

Ендодонтско лечение

В случаите, в които зъбната киста се е развила заради инфектиран канал на корена, ендодонтското лечение може да бъде доста ефективно. Процедурата обикновено включва почистване на кореновите канали, дезинфекция и запечатване.

Цистектомия (хирургическо отстраняване)

При образувания с големи размери може да се приложи процедура по напълно премахване на киста. Процедурата представлява хирургична операция на зъбната киста и някой от съседните на нея тъкани. В определени случаи се налага и отстраняване на зъба или комбиниране на операцията с апикоектомия (отсичане на върха на корена).

Марсупиализация

Този метод се прилага при много големи кисти най-вече при пациенти в детска възраст. Техниката включва отваряне на съединителнотъканна капсула на кистата, за да може течността, събрана в нея да изтече и кистозното образувание да се свие само.

Източник на изображение: freepik.com

Възможни усложнения от отлагането на лечението

Нелекуваната зъбна киста крие сериозни рискове за оралното и общото здраве.

С времето кистозното образувание може да нарасне значително и да доведе до някой от следните усложнения:

• Разрушаване на челюстната кост около засегнатия зъб;
• Загуба на зъби, включително и на съседни, здрави зъби;
• Образуване на абсцес или фистула;
• Разпространение на инфекцията към синусите, очите или мозъка;
• Увреждане на нервни структури, което може да доведе до болка или загуба на чувствителност.

Отлагането на лечението увеличава риска от усложнения и налага по-инвазивна хирургична интервенция.

Домашни грижи и профилактика след успешно лечение

След успешно отстраняване на кистата, грижата в домашни условия е от решаващо значение за възстановяването и предотвратяване на рецидиви.

Ето някой препоръчителни стъпки, които е добре да се следват след интервенция:

• Спазване на предписаната терапия, включително прием на антибиотици и обезболяващи, назначени от стоматолог;
• Избягване на дъвчене в оперираната зона за минимум няколко дни;
• Прилагане на студени компреси през първите 24 часа за ограничаване на отока;
• Поддържане на добра устна хигиена, без агресивно четкане в зоната на интервенция;
• Посещение на профилактични стоматологични прегледи поне два пъти годишно.

Тази комбинация от професионално лечение и отговорно поведение у дома гарантира дългосрочен успех и минимален риск от повторна поява на киста.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между киста и гранулом?

Основните разлики между зъбна киста и гранулом са в тяхната структура и съдържание. Гранулом е възпалена тъкан, която се образува около инфектирания зъб. Той представлява начална възпалителна реакция на организма и в него не се съдържа фиброзна течност.

Кистата от своя страна е кухина, обвита със съединителнотъканна капсула, изпълнена с течно или полутвърдо вещество. Тя често възниква от нелекуван кариес или гранулом и с времето увеличава размерите си.

Болезнен ли е процесът по премахване на киста?

Отстраняването на това кистозно образование, дори и да става дума за киста на мъдрец не е никак болезнено, тъй като по време на процедурата стоматолозите прилагат анестезия и пациентите не усещат никакъв дискомфорт.

Колко време отнема възстановяването след отстраняване на зъбна киста?

Обикновено заздравяването на венците и околната тъкан не отнема повече от няколко седмици.