Методи за диагностика на периодонтит

Периодонтитът е възпалително заболяване на тъканите около върха на корена на зъба. Развива се най-често като усложнение на нелекуван пулпит или гангрена на зъбния нерв, когато бактериите от кореновите канали проникват в периапикалните тъкани и предизвикват възпалителен процес.

В зависимост от характера на протичане периодонтитът може да е остър, с интензивна болка и подуване, или хроничен, протичащ безсимптомно с години.

Точната диагностика на периодонтита е от ключово значение за избора на правилния лечебен подход. Симптомите на различните форми на периодонтит могат да наподобяват други зъбни заболявания, а хроничните форми нерядко се установяват случайно при рутинен рентгенов преглед.

Ранното диагностициране и навременното кореново лечение предотвратяват разпространението на възпалението към съседните тъкани и запазват зъба.

Клинична диагностика: симптоми и преглед

Клиничният преглед е отправната точка при диагностиката на периодонтит. Денталният специалист оценява симптомите, събира анамнеза и извършва серия от тестове за установяване на причинния зъб и стадия на заболяването.

Болката е водещият симптом при острия периодонтит. Тя е постоянна, интензивна и се засилва при захапване или натиск върху зъба. Характерно е, че зъбът е чувствителен дори при лек допир, а пациентът може да го локализира точно, което улеснява диагностиката.

При хроничния периодонтит болката може да отсъства напълно или да е минимална, което е причина заболяването да остане незабелязано с години.

Перкусионният тест е бърз и информативен клиничен метод. Специалистът почуква леко върху зъба с огледало или пинсета. В случай на периодонтит зъбът е болезнен при перкусия поради възпалението на периодонталния лигамент около върха на корена.

Болката при вертикална перкусия е характерна за периодонтит, докато болката при хоризонтална перкусия насочва към пародонтален проблем.

Палпацията на венеца и костта в областта на върха на корена може да разкрие болезненост, подуване или флуктуация при натрупване на гной. При остър гноен периодонтит е възможно видимо подуване на меките тъкани около зъба.

Тестовете за виталност на пулпата с термични и електрически стимули установяват дали зъбният нерв е жив. При периодонтит пулпата обикновено е некротична и зъбът не реагира на тези стимули, което е важна диагностична информация.

Дълбочина на сондиране на джоба и кървене при сондиране

Пародонталното сондиране е метод, при който специализирана сонда се въвежда внимателно по периметъра на зъба с цел измерване на дълбочината на джоба между зъба и венеца. Методът е стандартен при диагностиката на пародонтоза, но има значение и при периодонтит, особено за разграничаването му от пародонтално заболяване.

При периодонтит сондиращата дълбочина обикновено е в норма, тъй като възпалителният процес се развива около върха на корена, а не по страничната повърхност. При наличие на фистула, дренажен канал, свързващ периапикалния абсцес с устната кухина, сондата може да проследи хода на фистулата до върха на корена, което е важна диагностична находка.

Кървенето при сондиране е показател за активно венечно възпаление и се оценява в комбинация с другите клинични данни. При периодонтит без съпътстваща пародонтоза кървенето при сондиране обикновено е ограничено или липсва.

Рентгенологични методи за диагностика на периодонтит

Рентгенологичната диагностика е незаменима при периодонтит и в много случаи е единственият начин за потвърждаване на диагнозата, особено при хроничните форми.

Периапикалната рентгенова снимка е стандартният рентгенов метод при диагностиката на периодонтит. Тя показва детайлно корена на зъба и периапикалните тъкани около него.

При хроничен периодонтит се наблюдава характерна периапикална лезия, потъмняване около върха на корена, показващо разрушаване на костната тъкан. Размерът и формата на лезията дават информация за продължителността и тежестта на процеса.

При острия периодонтит рентгеновите промени може да са минимални или дори да липсват в началните стадии, тъй като разрушаването на костта изисква известно време за да стане видимо. В тези случаи диагнозата се поставя предимно въз основа на клиничните симптоми.

Оклузалните снимки дават по-широк поглед върху челюстта и се използват при оценка на по-разпространени периапикални лезии или при необходимост от ориентация в анатомията.

Проблемите на конвенционалната рентгенография включват двуизмерното изображение, което не дава информация за вестибуларните и оралните костни стени, и ограничената чувствителност при ранни стадии на периодонтит. Именно затова при сложни случаи се прибягва до по-съвременни образни методи.

Компютърна томография

Конусно-лъчевата компютърна томография, позната като CBCT, е образен метод, революционизирал диагностиката на периодонтит и ендодонтското лечение като цяло. За разлика от конвенционалната рентгенография, CBCT предоставя триизмерно изображение на зъба и околните тъкани с висока разделителна способност.

Основните предимства на CBCT при диагностиката на периодонтит включват точно определяне на размера и разпространението на периапикалната лезия в трите измерения, визуализация на вестибуларните и оралните костни стени, невидими на конвенционалните снимки, и ранно установяване на периапикални промени преди те да са станали видими на обикновена рентгенова снимка.

CBCT е особено ценен при планирането на лечението на периодонтит в сложни случаи, каквито са следните:

• При зъби с нестандартна коренова анатомия;
• При периапикални лезии в близост до анатомични структури като долния алвеоларен нерв или максиларния синус;
• При оценка на резултатите от предходно кореново лечение.

Ограничението на CBCT е по-високата доза радиация в сравнение с конвенционалната рентгенография и по-високата цена, поради което се прилага целенасочено при случаи, при които двуизмерната снимка е недостатъчна.

Оптични методи и флуоресцентна диагностика

Оптичните методи за диагностика на периодонтит са сравнително нови в денталната практика и продължават да се развиват. Те се основават на различните оптични свойства на здравата и засегнатата тъкан.

Флуоресцентната диагностика използва специфична светлина, която предизвиква флуоресценция на тъканите. Здравата и засегнатата тъкан флуоресцират по различен начин, което позволява визуализиране на промени, невидими при обикновено осветление. Методът е неинвазивен и не включва радиационно натоварване, което го прави привлекателен като допълващ диагностичен инструмент.

Дигиталната радиовизиография е съвременна версия на конвенционалната рентгенография, при която изображението се получава дигитално и може да се обработва компютърно. Позволява регулиране на контраста и яркостта за по-добра визуализация на периапикалните тъкани и намалява радиационното натоварване в сравнение с аналоговите снимки.

Конусноснопчестата ендоскопия е специализиран метод, позволяващ директна визуализация на вътрешността на кореновите канали с помощта на миниатюрна камера. Прилага се при сложни случаи, при които стандартните методи не дават достатъчно информация.

Сонография

Сонографията е ултразвукова диагностика, която може да визуализира меките тъкани около върха на корена и да установи наличието на течно съдържимо при абсцес.

Основното предимство на сонографията е пълната липса на радиационно натоварване, което я прави подходяща за пациенти, за които рентгеновото облъчване е нежелателно, като бременни жени. Методът е особено полезен за разграничаване на абсцес от солидна периапикална лезия и за оценка на меките тъкани при разпространен периодонтален процес.

Ограниченията на сонографията в денталната диагностика включват ограничена достъпност до задните зони на устната кухина и зависимостта на резултатите от опита на специалиста.

Биопсийни методи

Биопсията при периодонтит се прилага в специфични ситуации, при които клиничната и рентгенологичната картина не са достатъчни за окончателна диагноза. Тя включва вземане на малко количество тъкан от периапикалната лезия за хистологично изследване.

Основното показание за биопсия при периодонтит е необходимостта от разграничаване на периапикалната лезия от фоликуларна киста, кератокиста или в редки случаи злокачествено образувание. Рентгенологично различните видове периапикални лезии могат да изглеждат еднакво, а хистологичното изследване е единственият начин за окончателно разграничаване.

Биопсията се извършва в хода на хирургичното лечение на периодонтита при апексектомия, при което заедно с хирургичното отстраняване на върха на корена се изпраща и изрязаната периапикална тъкан за хистологичен анализ.

Микробиология

Микробиологичната диагностика при периодонтит включва вземане на микробна проба от кореновия канал или периапикалната тъкан и нейното изследване с цел установяване на причинителите на инфекцията.

В рутинната дентална практика микробиологичното изследване не е стандартна стъпка при диагностиката на периодонтит, тъй като лечението на кореновите канали следва универсални протоколи за дезинфекция.

То се прилага при специфични ситуации. Такива са персистираща инфекция след кореново лечение, имунокомпрометирани пациенти, системни усложнения на периапикалната инфекция и за научни изследвания.

Съвременните молекулярни методи като PCR диагностиката позволяват идентификация на специфични бактериални видове в кореновата система с висока чувствителност, което дава допълнителна информация за характера на инфекцията и позволява по-прецизен избор на антимикробно лечение при необходимост.

Често задавани въпроси

Как се различава периодонтитът от пародонтита при диагностиката?

Периодонтитът е възпаление около върха на корена с произход от инфектирания зъбен нерв, докато пародонтитът е заболяване на опорните тъкани около зъба, причинено от бактериите в зъбната плака. При диагностиката ключовата разлика е в пародонталното сондиране и рентгеновата картина: при периодонтит лезията е при върха на корена, при пародонтит загубата на кост е по страничните повърхности на корена.

Може ли хроничният периодонтит да се установи без болка?

Да, хроничният периодонтит в много случаи протича напълно безсимптомно. Пациентът може да няма никакви оплаквания, а лезията да се открие случайно при рутинна рентгенова снимка. Именно затова редовните профилактични прегледи с рентгенова оценка са важна превантивна мярка.

Необходима ли е CBCT при всеки случай на периодонтит?

Не, CBCT е показана при специфични случаи, при които конвенционалната рентгенография е недостатъчна. При стандартни случаи на периодонтит периапикалната рентгенова снимка е достатъчен диагностичен инструмент. CBCT се прилага при сложна анатомия, неуспешно предходно лечение или лезии в близост до важни анатомични структури.

Може ли периодонтитът да изчезне сам без лечение?

Не, периодонтитът е инфекциозен процес, чийто причинител се намира в кореновите канали на зъба. Без отстраняване на инфекцията чрез кореново лечение или изваждане на зъба процесът не може да отшуми. В някои случаи острите симптоми намаляват временно, когато гноят намери дренаж, но хроничното възпаление продължава и може да доведе до разпространение на инфекцията.